Звезда

Веднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда,
звезда искрометна и млада. Стопи се за миг нощта без следа.
Прекъсна дъха ми, когато отмина
затичах се бързо с ръце да я стигна,
но сякаш от мен избяга, дивна и свидна
все питам:
«Чия съдба нейде отнесе?»
На-на-на-на-на-на!
И от тогава тъгувам и викам:"Къде си, къде си звезда?"
Безкрайно далечна и земна остави /във мен следа./2
По тебе ще тръгна, света ще обгърна,
ще бродя безсънна в нощта да те върна,
защо ли избяга, дивна и свидна
къде си?
Чия съдба нейде отнесе?
На-на-на-на-на-на!